23 Following


Currently reading

Doctor Who: Shada
'Douglas Adams', 'Gareth Roberts'
Песента на вдовеца (Трес Навар, #2)
Rick Riordan
The Secret Hour
Scott Westerfeld
Младенец и чёрт
Boris Akunin
Усмивка в полунощ
Сибин Майналовски
Elena Alexieva
Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче
Никола Райков
Prophecies Awakening
Peter Koevari
Admission of Guilt
T.V. LoCicero
Землемория (Цикълът за Землемория, #1-4)
Ursula K. Le Guin

Everville: The First Pillar

Everville: The First Pillar - Roy Huff Full review/Пълно ревю - Bla bla bla books
First thing I noticed about this book was the cover, and the title. I’m not the type of reader to judge books by their covers, but I certainly appreciate a good one, and think it can be quite important in order to capture the attention of the potential reader (like it was in my case)

Everville is a magical, epic – type fantasy, which is also suitable for young adult and teen readers. Traveling between different worlds and realms has always been one of my favorite themes in fantasy books, and here I was happy to discover one vast and beautiful world, even though in this book we were able to glimpse only a part of it. Its structure is rather complicated, but it was explained really well, so I could easily imagine all of the eight worlds, their positions and understand the connection with Everville. In this world we meet a whole new selection of creatures, not that I mind good old fashion elves :D But having something new is refreshing. I really got to like the race of the Fron, mostly because of the optimism of those creatures.

The story is mostly narrated by the main character, Owen, but a great deal of the events are not seen or lived directly by him, and here was the best part for me.
The story is set in our world and the magic realms, and they are all connected in rather curious way. But for me, the most interesting thing was all the different points of view and the way they were intertwining. At first I thought it was just that the point of view was messy, probably because the facts were presented first, and explained later. Owen is getting information via different ways – the learning device, the memories of the Keeper, and later, thanks to the connection with his friends, he is able to perceive the whole battle at the same time from the frontlines and from aside, which I thought quite cool.
Ah, that learning device. At first I though “Hey, this is cheating!” But fortunately, it is not overused. While the reader may be sometimes eager to go on with the story, truth is it really takes hard work and time to improve one’s abilities, and at first I was unhappy that this might get simply skipped. But actually, the main character spends a good part of the book training and developing. Are you by any chance thinking of Naruto, or some similar anime series, where it took the main character a whole season to learn one new technique? Lol, don’t worry. While Owen is training, we’re getting to know more about the previous breach of the worlds. So there is a balance.

I could say there were actually two main characters in the book, equally important, again because of the way past and present events are told. First is of course Owen, the human boy, and the other is the fron Corwin, in the past – savior of his people, and now – one of the wisest Keepers in Everville. And if I have to choose a favourite, that would be Corwin. I was much more.. comfortable with him, being able to connect, sort of speaking. I was truly feeling for this character and his adventures, while it wasn’t really so with Owen. He was a bit too dry to me, too much reason and too little passion and emotional response. I found that quite weird, given his young age, all of the events and pressure he’s been through, and the fact that he is narrating most of the story, so we should really see everything he is and feels. As a whole, I was left wanting a bit more character development, considering Owen, and his friends too.
I would also have loved a bit more of a dialog. It’d make some scenes more lively and realistic, and could take away that dryness that bothered me. Everywhere, there were beautiful descriptions and scenes, I could see them almost like on a movie, but at places, I could really use some more speaking.
By the way, I should note one character, that got me interested – Zee. I hope there is more to come about him. I think he will have the ability to make the rather black and white conflict more… colourful :D Hah, but these here are all guesses!

Overall, in my opinion, this was a nice fantasy novel, with well build world, settings and plot. It is a good beginning for a series, getting the readers interested in the conflict, while in the same time, the book isn’t ending too abruptly. Nah, how I hate it when a novel just drops! It however left me wanting more of the characters. I hope in the next books we’ll see more of them.

My rating is between 3.5 – 4 stars. I want to thank the author for offering me his book in exchange for my honest review.
Хубавка корица, това си помислих първо, и се включих в конкурса за книгата в Гудрийдс. Не спечелих, но след това авторът ми писа и ми предложи книгата в замяна на искрено мнение, за което съм му много благодарна.

"Вечноград" (май ще си карам с превода, доста ме радва :D ), е вълшебно фентъзи, което клони към епичния поджанр, но е подходящо за по-млади и тийн читатели. Основната тема е пътуването между светове, свързани с нашия, която си е една от любимите ми, и тук за мое удоволствие открих един доста интересен и обширен свят, макар че в тази книга виждаме само една част от него. Всъщност става дума за няколко на брой свята, свързани един с друг по малко сложен начин, който обаче е обяснен добре и нагледно, та да може дори на такива като мен да им стане ясно. Те са населени от различни раси и същества, повечето от които оригинални - не, че не си обичам добрите стари елфи и джуджета, но все пак, малко разнообразие е винаги добре дошло :) Спечелиха ме Фроновете, главно с нестихващия си оптимизъм.

Историята се разказва предимно от главния герой, Оуен, но всъщност голяма част от събитията не са преживени, нито дори наблюдавани от него. И тук идва един от елементите, който ме заинтригува най-много. Различни гледни точки се преплитат непрекъснато. На моменти дори се губех и оставах с впечатлението, че има някакво объркване, което се дължеше на факта, че обяснението за способността на героя да разказва видяното от чужда гледна точка идва в по-късен етап. Оуен разказва нещата така, както сам ги вижда; чрез свързването си с"обучаващото устройство", чрез досега си със спомените на Пазителя, чрез връзката с приятелите си. Накрая благодарение на това в едно и също време наблюдаваше битката в цялост отдалече и същевременно беше в първите редици, и се получи доста интересно. Има едно непрекъснато преплитане на гледни точки и на влияния между световете, което е на моменти объркващо, но може би беше най-интересната за мен част от книгата.
Ня, обаче това "обучаващо устройство". Отначало хич, ама хич не ми допадна. Та това си беше направо измама - просто така хоп-пип-и научаваш! За щастие, не беше прекалено с употребата му. Дори и на мен като читател да ми се иска понякога нещата да забързат, истината си е, че са нужни време и усилия, за да се обучи един герой и да разкрие потенциала си и идеята, че това ще бъде просто пропуснато, не ми се понрави. Но се оказа, че Оуен прекарва по-голямата част от книгата в тренировки. Дали някой сега си представя Наруто, или някое подобно аниме, където главният герой прекарва по един цял сезон в изучаване на една техника? Хах, не се безпокойте. Паралелно на тренировките се разкриват приключенията на Пазителя в миналото, така че се получава баланс.

Може да се каже, че всъщност има двама главни героя, и двамата еднакво значими, заради начина, по който е разказана историята и по който са отразени събитията в миналото и бъдещето. Единият е Оуен, момче от нашия свят, а другият - Коруин - някога Фрон, на когото се пада да спаси Вечноград, а сега - един от най-мъдрите Пазители. И ако трябва да си избера любимец, то това със сигурност ще е Коруин. Беше много по-лесно да му съпреживяваш по време на неговите търсения и приключения, отколкото на Оуен, въпреки че теоретично той е най-главният герой. Стори ми се твърде сух и рационален, без да показва почти никакви емоции. Това ми се стори много странно, като се има предвид възрастта на героя, всички събития, през които преминава, а и факта, че виждаме нещата през неговите очи, и съответно би трябвало да опознаем повече и него самия. Изобщо, и Оуен, и приятелите му можеха да бъдат малко по-добре развити.
Освен това, още малко диалог нямаше да ми дойде зле. Даже си мисля, че щеше да отнеме тази сухота, която ме дразнеше на моменти, и щеше да направи книгата още по-четивна. Има страхотни описания, много живи, и понякога си ги представях като на филмова лента, но малко реплики към филма определено щяха да са добре дошли.
Между другото, искам да отбележа един друг герой, който успя да ме заинтересува - Зи. Надявам се в продълженията да има дейно негово участие, защото ми се струва, че той има потенциал да разчупи черно-белия конфликт и да го направи по... цветен. :) Но това са си само догадки.
Относно оформление и редакция, имаше някои малки грешки, които обаче не ме обезпокоиха. По-неприятни за мен бяха кавичките - на места липсата им, на други присъствието, защото се създаваше объркване кой говори. Но разбрах, че е имало редакция на книгата след копието, което четох, така че не би трябвало тези неща повече да са проблем :)

Накратко, "Вечноград" беше приятна фентъзи новела, с интересно построени светове и завръзка. Доста добро начало на поредица, което заинтригува читателите, поставя основите на света, но същевременно не е с отворен край. Спасиха света, можем да спим спокойно :) Някои от героите обаче ми бяха недостатъчно развити, а изказът - недостатъчно раздвижен. Надявам се в следващите части от историята тези аспекти да се подобрят :)

Давам и между 3,5 - 4 звездички.