25 Following
topcho

topcho

Currently reading

Doctor Who: Shada
'Douglas Adams', 'Gareth Roberts'
Песента на вдовеца (Трес Навар, #2)
Rick Riordan
The Secret Hour
Scott Westerfeld
Младенец и чёрт
Boris Akunin
Усмивка в полунощ
Сибин Майналовски
Нобелистът
Elena Alexieva
Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче
Никола Райков
Prophecies Awakening
Peter Koevari
Admission of Guilt
T.V. LoCicero
Землемория (Цикълът за Землемория, #1-4)
Ursula K. Le Guin

Недосегаем

Недосегаем - Kristiyan Malinov Full review/Пълно ревю - Bla bla bla books

Цялата книга се чете изключително бързо и леко. От самото начало ми беше интересна, но в първата половина не предизвикваше трепетни възклицания и няколкоминутни прекъсвания, за да осмисля ОМГ какво прочетох. Това ме подлъга да я назнача за книга за седмицата за мъкнене из унито - избирам си ги обикновено или по-леки (350 стр - на ръба, но не в тази категория), или по-лежерни четива, така че да мога да читвам по няколко страници между лекциите, без после два часа да се въртя на седалката в затъмнената аудитория и да се чудя какво става после. Което, оказа е, е било грешка. Защото тогава се появи Ксандър.
Или както аз го кръстих, Санди. Ох, вампирската душица тя!! *изпада в умиление* Точно такива си ги обичкам. Тъкмо започваш да му се радваш и 1) "Добър ден, колеги, започваме" и 2) DON'T YOU KILL MY SANDY! *sob*
Кхъм.
Докато стандартно за мен, примирам по поддържащия герой, главният си дерзае напред. Крис Колт не успява да ми се вреди сред топ класацията на любимци, на моменти ме издразни, но определено е интересен герой, за когото да се чете. От всичко най-много ми хареса, че силата му е пасивна (най-вече). Сравнително рядко е да срещнеш свръхестествен персонаж с пасивна сила, и то момче, и то главен герой, което са още причини да му се радвам. (Ако беше станал русалка, щеше да има вечната ми обич.)
Друг герой, който привлече вниманието ми още от анотацията беше Сашо. (хуу де, Александър.) Представих си го като Лорес от Сеймаден, който, като изключим, че има криле вместо уши, е абсолютна разкошотия. А жена му беше голяма шматка, и изобщо не си струваше заради нея да се демонизира, и да се трепе, и другите да кълца, и прочее, но айде.
Сашо обаче ме разочарова. Липсваше му финес. А и Мария-Елена ми е подозрителна нещо, заради епизодите от началото на книгата, но, to be continued.

Както казах, за мен истински интересната част започна след погребението. Дотогава също беше забавно за четене, но не ме грабна изцяло. Някои неща оттам още не ми се връзват напълно, и се надявам да придобият по-голям смисъл с напредването на историята в другите книги.

Един елемент, който ме израдва и грабна, е засиленото присъствие на поп културни подмятания. Въздишането на Крис по "Здрач" не го направи за мен по-симпатичен, но определено го направи по-реален. Обичам, когато така, между другото, в книгите се споменават филми, песни, книги. Така или иначе, непрекъснато обсъждаме тези теми в истинския живот, и изведнъж една книга да се окаже напълно оголена от тях ми се вижда нелогично. Така че, POP ART FTW!

Книгата е типичен представител на YA. Има малко тийн драма, малко романс, но е премерено.Има някои общи неща с другите споменати фендомове, но цялостното комбо, което се получава, е добро и интересно.

Из цялата книга обаче имаше едни "препъни-камъчета" (нямам предвид правописни и прочее грешки, въпреки че имаше, и ми се прииска по едно време да пратя редактора да напише 100 пъти "Ще внимавам за членуването!"), които ме сепваха точно когато набирах скорост с четенето и ме караха да прехвърлям страници и да се връщам назад, за да проверя (защото съм Мара Подробната). Крис е бил в кома седмица, след това обаче той и приятелите му се отнасят към изминалите събития ту като минали преди 4 дни, ту като цяла седмица; състоянието на Рейчъл (или по-точно напредналостта му) ми се сториха изненадващи на фона на сцената между нея и Мат в началото на книгата, Питър е втора година, но на някои места го виждаме да посещава занятия с първокурсниците, и още разни. Повечето от тях не са строго нелогични и нереални (например - някои предмети в университета сами си избираме коя година да ги караме, така че сега Фитотерапия караме студенти от няколко курса), но трябваше да спра и да си измисля нужната логика, преди да продължа, вместо да се нося на вълните на основната история.
~~~

The whole book was a very fast and easy read. For the first half, while it was interesting to read, it didn't quite captured my full attention, didn't grab me and make go Wow and OMG when something happened. Thus I decided it was a light read and put it in my school bag. I usually carry a book at the univesity with me, and pick novels that are not too demanding, as I read few pages now and then between classes - you don't want to spend two hours wondering what happened next instead of paying attention what the lecture is about.
But, I was wrong, because at some point, Xander happened.


Don't you love it when you read about a character, and he's adorable, and you can get all silly about him? That's the case. Xander (or as a call him - Sandy) is a cutesy little vampire who's the mentor of our main character. At some points you hust want to hug him, pat him, brush his little nose and tears and then roar "I won't let anyone suck your soul!!!"
Hm. Anyway.
While I'm getting fangirly about the minor characters, Chris is still the main. I can't say he gets into my top 10, he did get on my nerves more than few times. but still he is an interesting character to read. What I liked the most is that his power is passive. It is rather rare to read about a male main charater with passive powers, and this maked things way more interesting=
Another one, who grabbed my attention, was Alexander. When I read about him on the back cover, I imagined him like Lores from Seimaden and started melting - because, if we take away the fact that he has wings for ears, Lores is a gorgeous character, and so devoted to his love (who is, actually, quite annoying). But, too bad, Alex dissappointed me. Pas de finesse. His beloved, Maria-Elena, is suspicious too. I guess - to be continued.

As I said, for me the good part came with the second half of the book. Lots of things didn't make enough sense at this point, I hope this will change as the series goes on. Another thing were the little misunerstandigs - sort of - that kept popping out. They made me go back and check elements exactly when I was getting into the story. Like - Chris has been in coma for a week, but then his friends speak to what happened before and then as it was in a shorter period of time, Rachel's situation seems kind of weird given the scene between her and Matt at the beginning of the book, Peter is second year, but we see him in first year's classes . It's not that they are all illogical (for example - in uni, you can choose in which year to take some classes - like this now students from all the years take Phytotherapy). But it makes me stop and think of a logical path, hence I was loosing the grip I had on the story.

One thing I really liked was the all the pop culture mentions. I love it when characters in books mention other books, movies, music, programs, trends and such - because this is what we do. And to see a novel, stripped of all of this, is kind of unnatural. Maybe my feelings to Chris didn't get warmer when I saw his enthousiasm about Twilight, but it did make him more real.

The book is a typical YA. It has some teen drama, some romance, but nothing too much. As for the other fandoms mentioned, while there are certain similarities, there is nothing to make you say "Blah, been there, read that" and the final combo is a good and enjoyable read.

Around the last chapters, things were getting really really good... and then - BAM - end of book one.