25 Following
topcho

topcho

Currently reading

Doctor Who: Shada
'Douglas Adams', 'Gareth Roberts'
Песента на вдовеца (Трес Навар, #2)
Rick Riordan
The Secret Hour
Scott Westerfeld
Младенец и чёрт
Boris Akunin
Усмивка в полунощ
Сибин Майналовски
Нобелистът
Elena Alexieva
Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче
Никола Райков
Prophecies Awakening
Peter Koevari
Admission of Guilt
T.V. LoCicero
Землемория (Цикълът за Землемория, #1-4)
Ursula K. Le Guin

Beware the Hawk

Beware the Hawk - A. O'Connell,  N. Morges (Editor) Full review/ Пълно ревю - Click, click :)

Следпрочитно:
Следпрочитно, това не е история на френската съпротива. Но Е история за една съпротива, макар че до края не става ясно каква и за какво - и срещу кого се бори.; а също така нашият куриер и водач в историята така и си остава неназован. Розовото момиче разказва, води те, куцукайки, през Бостън, понякога мисълта ѝ и се отклонява назад, понякога плахо наднича напред. И ти я следваш, и гледаш да не се изгубиш в снега, така както се случи с Дани, и се ослушваш да чуеш кой ще каже вярната парола - "Пази се от ястреба".
Въпреки че, кажи-речи, нищо не става ясно, четенето на това книжле си беше удоволствие. Дълго е само 41 странички.Това е от този тип четива (на които напоследък ми върви), които са за един дъх, докато се поклащаш по завоите на извънградския автобус например (или докато чакаш градския - времево може и да е едно и също). Май и точно това е пълп фикшън.
Докато четях, ми беше изключително... цветно, като в онези филмчета или снимки, минати през фотошоп, или - ето, намерих точното сравнение - така, както виждаше Джон Доу от сериала. Сещате ли се? Всичко е толкова черно-бяло за фон, като се почне от готината ноар корица, през нощта, когато я събуждат за новата задача; в целия Бостън, сив и кален, докато не го покрие бялата снежна пелена и във вихрушката направо ослепяваш. И насред далтонистичната картинка, блясват цветните петна от текста. Розовата коса на куриера. Оранжевите кецове на Лео. Проблясващият екран на айфона. Кръвта по белия сняг.
Все пак, през по-голямата част от историята, си мислех, че ще я оценя с три звездички - хареса ми. После, на 37 страница, я оцених с 4

Evrything seemed to be covered in powdered sugar, and I knew then that I could not spatter a white world like that with red.

След това, на най-последната 41 страничка, на най-последния абзац, реших, че ще е 5. Не защото я спечелих, не и заради ярко розовия автограф, който сега изглежда още по-намясто, отколкото когато я отворих за първи път.

Do you know? It's not like I'm going to get a chance to tell anyone, right? I recognize that iPhone. I know why you're here.

В заключение, първо - не се доверявайте на хора с айфони. Второ, това е едно бързо студено коктейлче, от тези, които стават все по-добре към дъното на чашата. За задачата, която му беше поставена, Ястребът се справи отлично, затова и в последния момент си завоюва високата оценка.

~~~~
After read thoughts:
Well, this is not a stpry about the French Resistance. But still, this is a story about a Resisitance - tho till the end we still don't know what is this organisation and what is it resesting to - and our storry teller and guide is left unnamed too. The pink girl leads as, limping, through Boston, sometimes her thoughts go back in the past, sometimes the run shyly forward. And you follow her, carefully, watching not to get lost, like Danny in the blizzard, and listen to hear somewone saying the code words - Beware the Hawk.
Even if little became clear, it was still a pleasure reading this. It is only 41 pages long. This is one of those reads ( that I tend to pick lately) that are perfect for reading at once, while in the bus (or waiting for it). I guess this is a part of what pulp fiction is all about.
While I was reading, I was imagining the scenes all in black and white, with flashes of colour - like those photoshop edited pictures. Or - have you seen the John Doe TV series - the why he was seeing. All in monochrome (the cool noir front cover gave a good start to my imagination); Boston is all gray and muddy, untill the snow covers it in blinding white. And in this black and white picture, the colour trails just burn your eyes - the pink hair. Leo's orange snickers. The bubbles on the iPhone's screen. Blood on the snow.
But even so, for the most of the story I thought I would give it 3 stars - I like it. It just seemed too short to satisfy my curiosity. And then, on page 37, I decided it was worth 4 stars:

Evrything seemed to be covered in powdered sugar, and I knew then that I could not spatter a white world like that with red.

I went one, up till the very last sentence on the very last page. And after reading it and closing the book, I rated it 5 stars. Not because I had the luck to win it, or because of the authograph in bright pink glitter (that now seems even cooler after reading the text)

Do you know? It's not like I'm going to get a chance to tell anyone, right? I recognize that iPhone. I know why you're here.

So what can I say in the end? Be careful with people with iPhones.

I rate books based on how I feel in the moment, on my expectations and how the reads live up to them. This short novel did surprisingly well. It was like a fast drink, that was getting better to the bottom of the glass. I really enjoyed reading it, and liked the ending as well, even if so much was left clouded in mystery. So fo all of this, the Hawk earned a highest grade.