topcho

Full review/Цялото ревю : Click click

Следпрочитно:
Историческите любовни романи са като сладолед - сладки и с много празни калории. Да добавиш към тях малко свръхестествена мистика е като шоколадов сироп - винаги е по-добре с шоколад.
Шоко добавката в случая беше много неочаквана и много апетитна за мен - под формата на проклятието, тегнещо на рода МакЛийн. Горките имат не много прецизен контрол над атмосферните промени, който се проявява при наличието на разнообразни сътресения. Прокълнати поколения назад от вещица, единствената им възможност за спасение е всички членове на едно поколение да извършат безкористно добро дело. (Което е щяло да стане много по-лесно ако поне веднъж бяха решили да я карат по-кротко и да се сдобият с едно отроче, а не всеки път да си оформят собствен фугболен отбор, бът уотевър). Проклятието не заема голямо значение в повествованието, но едновременно с това е свързващото звено между книгите, и внася голяма доза свежест в книгата. Като пролетен дъжд. Кхъ-кхъ. Освен това е причината Джак да се разхожда с персонален буреносен облак над каретата като герой от анимационен филм. Как да не го заобичаш това проклятие!
Проклятието настрани, сюжетът се завърта около Фиона и новоизлюпеният ѝ съпруг Джак. Историята може и да не предлага нещо коренно различно от жанра на любовните романи, но е много симпатично написана и я прочетох с голямо удоволствие. Беше лека, разведряваща и отморяваща - точно това, което по принцип търся в подобни книги, и от каквото имах нужда в случая. Диалогът беше забавен, а описанията - ненатрапчиви, което понякога не е лесно да се постигне. Точих лиги от кеф по описанията на роклите, и даже успях да преглътна употребата на "мъжествен", въпреки опитите на мозъка ми да банне думата. Ъъъ, да изтъкна, че описанията на роклите и "мъжествен" не бяха в едно изречение. Не дори в един абзац даже.
Любовните сцени също по принцип могат да се окажот причина за подбелване на очи, но бяха ок. Даже доста се подхилквах при мисълта, че Джак може да развие фетиш по ботички.
До последната една трета от книгата единствената ми критика бяха безкрайните излияния на старицата Нора към трите ѝ невръстни внучки, които просто няма как да са останали невръстни от началото до края на тази словесна салата. Наистина се опитвах да ги игнорирам, но при условие че заемаха по половин страница в началото на всяка глава, наистина беше трудно. А, и фактът, че имаше твърде малко шотландско в книгата. Само едно споменаване на поличка. Последната част от книгата малко ме разочарова с някои сюжетни обрати, които ми се сториха нелогични и недомислени, и най-вече с припряния и забързан край. Направо имах чувството, че липсва поне една глава между момента, когато Джак разговаря с братята на Фиона и този, когато изобличават виновниците.

Но въпреки това книжката беше много приятна и за мен е отличен представител на жанра. Четири звездички с препоръка - за любителите на исторически романи, особено ако са в настроение за нещо по-свежо в жанра.

~~~~

After-read thoughts:
Historical romance novels are like ice cream - sweet and full of empty calories. And to add a bit of supernatural is like some chocolate topping to the meal - it is always better with chocolate.
The topping in the case was unexpected to me, but very yummy - the curse of the MacLean family. Poor things have quite the... lack of control over the weather amd it goes wild whenever a member of the family goes all emotional. The reason for all of this is a witches curse many years ago and the only remedy is for every member of one generation to make a good deed. That would have been easier if only one time the couple decided to have one child instead of starting their own football team, but whatever. The final result for the novel is that Jack has his own storm cloud to accompany him, just like in the cartoons!
The curse doesn't play a big part in the book but is tieing together the books and simply makes things better :)
The novel centers Fiona and her brand new husband. The story doesn't really have anything unexpected. But is written in very cute, fluffy way and it was real pleasure to read. It was light fast read, great to brighten my evening after a titing day - just what I expect when I pick a romance novel and what I needed. The dialog was funny, and the descriptions didn't get in the way. I was drooling over dresses - ok, I admit it! I like dresses! I was even able to tolerate the use of the word manly. Of course, in the case, "dresses" and "manly" weren't in one phrase.
The love scenes can also be a reason for eye-rolling, but here too they were good. And the thought that Jack is having a booths kink was kind of amusing.
Up to the last third of the book the only thing I didn't approve of was the unending babbling of "Nora" in the beginning of every chapter that were really heard to ignore. Ah, and the fact that there was actually very little highland feeling. But the last third left me unhappy with some of the author's decisions. The ending was all in hurry. I had the feeling at least one chapter was missing - the conclusion came so sudden and out of nowhere.

But even like this, How to abduct a highland lord was a pleasent read - tho I think it would be hard to follow Fiona's steps in case you'd like to capture your own highlander :) r starts and I reccomend it to all lovers of historical romances, who would like to try something a bit different.