25 Following
topcho

topcho

Currently reading

Doctor Who: Shada
'Douglas Adams', 'Gareth Roberts'
Песента на вдовеца (Трес Навар, #2)
Rick Riordan
The Secret Hour
Scott Westerfeld
Младенец и чёрт
Boris Akunin
Усмивка в полунощ
Сибин Майналовски
Нобелистът
Elena Alexieva
Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче
Никола Райков
Prophecies Awakening
Peter Koevari
Admission of Guilt
T.V. LoCicero
Землемория (Цикълът за Землемория, #1-4)
Ursula K. Le Guin

Big Red Tequila

Big Red Tequila - Rick Riordan Full review/Пълно ревю - Click, click

Историята:
Трес Навар, частен детектив. Няма лиценз, но има котка, а когато имаш котка, за какво ти е лиценз. Има лудо мамче, луд брат, гадже от гимназията, стари приятели, стари неприятели, и неприятни съседи, и неразкрито убийство - на баща му, ако трябва да бъдем конкретни. И сега Трес се връща, с трясък (ха-ха-ха....) и фанфари, за да разследва и оправи всичко!

Послепрочитно:

По принцип, обичам да се смея, когато чета. Обичам да има хумор в книгите, и в това Риърдън не ме разочарова. Както и при различните полубогове и компании, и тази книжка ми предложи много моменти на хилене. Без значение дали описва меле, спокойна пасторална картинка (КРАВИ!!) или сцена на семеен уют, просто човек трудно може да избегне да не си лепне една леко идиотска усмивка на лицето, докато чете. Главният герой беше душка, но антуражът му беше много по-впечатлителен.Когато приказвах за "Блъди Мери", споменах колко съм очарована от мамчето и котарака на Трес. Почетно споменаване заслужават Ралф и адашката на сестра ми Мая. Същата е много оправна, но за съжаление не е изгората, заради която Трес се завръща в семейното гнездо (на оси). Гай Уайт е точно Мафиотът. Точно така съм си представяла готините хладнокръвни мафиоти. На другия полюс са гнусните мафиоти, като този от клипа на Imagine Dragons за Radioactive , който няма нищо общо с книгата, но така ми харесва идеята за незаконни боеве на плюшки, че просто исках да го спомена някъде. Братът на Трес също е уникална картинка - в момента хем се надявам да участва в следващите книги, хем не съм сигурна дали ще ги прочета. Абе нека да участва, за другото ще видим. Друг интересен герой, който се подаваше от сенките на миналото, бе бащата на Трес - не особено приятна, но определено интригуваща фигура.
Та да обобщим плюсовете - харесаха ми героите и смешките, и тексаската атмосфера.
Затова пък криминалните случаи, около които би трябвало да се върти всичко около книгата, не успяха да ме заинтригуват особено. На места съвсем се разсейвах и губех нишката. Та отвличане ли, та статуйки, та снимки, та държавни поръчки и разни други всевъзможни неща, които в момента не мога да си припомня. И всичко това поръсено с обилни количества тупаник. Трес поне имаше благоприличието да има нужда от зъболекарска намеса след един от тях - макар че би било логично да заима нужда и от ортопед, рентгенолог, невролог, а защо не и бъбречна трансплантация накрая. Твърде много бой ми дойде - макар че не беше безинтересно за читкане, това ми беше крими-еквивалента на търкулването в леглото в розов роман (каквито също чета), за да оправят нещата. Но наистина основната ми спънка беше разследването - просто не ме заинтригува централната нишка, въпреки че всичко около нея беше повече или по-малко окей.
Затова и окончателната ми оценка е само три звездички - хареса ми. Ако имам възможност, ще прочета и следващото томче от приключенията на Трес Навар, но едва ли ще му дам приоритет.
~~~~
The story:
Tres Navarre, private detective. Doesn't have a license, but has a cat. It's common knowledge that when you have a cat, you don't really need a license anyway. He also has a crazy mother, crazy brother, old friends, old enemies and not very friendly neighbours and an old case to investigate - the death of his own father. But this just the first crime that will come his way. Anyway, Tres is back in town, so watch out!

After read thoughts:
I like to laugh when I read. I love when there is humour in the books, and with this Riordan has never dissappointed me. Just as the case with the different demigods and co, this book too offered me many moments of laughter. It doesn't matter if we're in the middle of a fight, or enjoying a pastoral view (COWS!!!), or in cozy home atmosphere (hmmm) - it's guranteed that you'll be reading with a silly smile on your face.
The main character in the book is a cutie, but his entourage is more worth mentioning.
When reviewing Bloody Mary I mentioned how charming here Tres's mother and his cat.Other characters that deserve a special note were Ralf and Maya. The latter is quite the girl and it is indeed to bad that Tres was too stupid to keep her. Guy White... was the Good Mafia Guy. This is how I've always imagined him to be.(I see the bad guys as the one from the Radioactive video of Imagine dragons. I know, it has nothing to do with the book. I just love the absurd concept of this video and wanted to mention it).
As I said before, Tres's brother was a curious character, crazy and sad. I still don't know wether I'm going to read the second book, but I hope he takes part. And there wass another person from the Navarre family that I didn't like but nevertheless - was a strong and important character - Tres's father.
So, as conclusion - I liked the humour, the characters and the Texas spirit of the book.
However, the main story, the crimes that should be in the center of a book like this couldn't interest me. I often go bored and put down the book. It took me like half an year to finish it. It is not that the story was too plain - it wasn't. Kidnapping, exposing photos, statues, politics... It just couldn't get to me.
And, oh dear, there was a lot of fighting. Bit too much if you ask me. At least Tres had the decency to need dental help after one of the fights. It would be just too annoying if he was like new all the time - like a cartoon character. It was like all that beating was the equivalent of the main characters getting in the bed in a soap novel. Not something I particulary mind, I enjiy reading it even, if it is well written, bur when used too often it becomes a bore.
So my final word on BRT is - I like it. Three stars. I may read the second book in the series too, I like Riordan's stylem but it won't be on the top of my to-be-read list