25 Following
topcho

topcho

Currently reading

Doctor Who: Shada
'Douglas Adams', 'Gareth Roberts'
Песента на вдовеца (Трес Навар, #2)
Rick Riordan
The Secret Hour
Scott Westerfeld
Младенец и чёрт
Boris Akunin
Усмивка в полунощ
Сибин Майналовски
Нобелистът
Elena Alexieva
Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче
Никола Райков
Prophecies Awakening
Peter Koevari
Admission of Guilt
T.V. LoCicero
Землемория (Цикълът за Землемория, #1-4)
Ursula K. Le Guin

Възраждането на Атлантида (Войните на Посейдон, #1)

Възраждането на Атлантида (Войните на Посейдон, #1) - Alyssa Day Full review - with pictures:D/Пълно ревю -с картинки! - Click click :)

Следпрочитно:
Доста време слушах въодушевени коментари за поредицата и очаквах тази океанска история да ме засмуче като цацичка в подводно течение, но вместо това по-скоро останах да си се плацикам на повърхността.
Историята за древна организация (на Атлантските воини), защитаваща човечеството и бореща се срещу злото (под формата на злата богиня Анубиса и създадените от нея вампири) и криеща се в сенките, докато нещо не нарушава баланса (разкриването на вампирите и шифтърите пред обществеността и появата на емпат като Райли) определено не е нещо коренно оригинално и ново, но затова пък подлежи на развитие и надграждане и със сигурност може да се направи на разкошна история, в която човек да се влюби. Същото важи и за конфигурацията - поредица, в която всяка книга е посветена на някой от главните герои, където намира любовта на живота си. Така че, като изключим името на главната лоша, нямам никакви претенции относно начина, по който е построена и фона на действието.
Затова пък главните - или поне главният герой, на когото е посветено първото томче, не е по мой вкус. Тази поредица явно е посветена на любителите на алфа мъжкарите, на първичното привличане тип Дискавъри ченъл (или Нешънъл Джиографик. Обаче песничката, затананикайте си песничката). Още щом се видят, и главните герои прозират истината, че са родени един за друг, не могат да отрекат внезапно възникналото привличане между тях и нямат търпение да се налазят, пращайки на майната си векове и векове еволюция.
Това дотук прозвуча малко негативно, но идеше главно да покаже, че поне относно романса, това не е моят предпочитан тип.Сега след като приключих с обвинението, ще премина към защитата. Както казах, окей съм с фона, даже ми се стори доста интересно, че вампирите (които тук са лошите) и шейпшифтърите (средна стока) са се открили на човечеството и даже са влезли в политиката.Чете се изключително бързо и леко, едновременно без да натоварва, но заинтригувайки достатъчно, че да не искаш да я оставиш. Ако нямах друга работа, щях да я мина за един ден Има доста забавни моменти из цялата книга, посветени на заяждането между героите и - любимите ми - на очарователната неориентированост на най-младия от воините. Битките бяха като цяло интересни и макар че Конлан не ми попадна сред фаворитите, някои от другарите му възбудиха интереса ми. Ей сегичка ще ви ги покажа. С картинки. От анимета. Нормалните хора май предпочитат да свързват героите с, например, актьори или поне реални хора. Предполагам това е първа крачка по пътя, който завършва с апартамент с твърде много котки.
Ениуей. Първо ще ви представя Джъстис, на когото за щастие е отредена третата книга (т.е. няма да се чака много). Аз обаче не му харесвам името, и затова го прекръстих на Синчец, защото има синя плитка. Във въображението ми ролята се играе от Гримджоу.
Следва интригуващото вампи таен агент, внедрено сред редиците на гадовете. Данито веднага ми спечели симпатиите, и доста се зарадвах, когато разбрах, че освен на воините на Посейдон, са отредили книжка и на него. Затова и аз му отделям картинка с мърдащи прилепчета.
Следващ ще споделя Денал. Това е младокът, на чийто гръб останалите много обичат да си правят майтап. Ама е такава голяма шашната душица, с нужда да се образова малко в поп-културно отношение, че как да не го харесаш! Обаче май не са му отделили томче. Тц, тц, тц. Дано да греша. Ето обаче как си разиграх сцената "Денал се врича като защитник на Райли". В ролите - на Денал - Испания, на Райли - Южна Италия. И не, не си крие секирата зад гърба.

И за последно оставих моя любимец - Аларик. Върховният жрец на Атлантида, вечно намръщеният най-добър приятел от детство на Конлан, който най-болезнено се разкъсва между дълг и чувства. Такъв тип драматизъм в историите е едно от слабите ми места, никога не мога да устоя. И отгоре на всичко, горката душица ще се гърчи май най-дълго време - неговата книжка е осма.
Тъй като той ми е най-любимият герой, за него изпитвам големи трудности да ви го покажа нагледно. Просто си го представям толкова готин, че не мога да му намеря подобаващ нарисуван или сниман еквивалент. Малко така, ама не съвсем, по-иначе, защото е по-готин:
Естествено, чувствайте се напълно свободни да не се съгласите с моите визии за героите, още повече че те са по-често базирани на чертите на характерите им, отколкото на описанията, отпуснати ни от авторката. Все пак това е едно от най-готините неща при книгите, заради които ги предпочитам пред филмите - човек има почти пълна свобода да си представи нещата така, както желае. Също така, ако мнението ви по първата "обвинителна" част е обратно противоположно на моето и сте фенове на този тип романс и взаимоотношения, то мисля, че в тази поредица ще намерите много причина за радост :)

Вече съм обзаведена с втората книжка, и та даже е преполовена. Засега ми харесва повече от първата, но пишейки това се старах да се абстрахирам и да споделям мнение само за първата. Останалото - скоро :)