25 Following
topcho

topcho

Currently reading

Doctor Who: Shada
'Douglas Adams', 'Gareth Roberts'
Песента на вдовеца (Трес Навар, #2)
Rick Riordan
The Secret Hour
Scott Westerfeld
Младенец и чёрт
Boris Akunin
Усмивка в полунощ
Сибин Майналовски
Нобелистът
Elena Alexieva
Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче
Никола Райков
Prophecies Awakening
Peter Koevari
Admission of Guilt
T.V. LoCicero
Землемория (Цикълът за Землемория, #1-4)
Ursula K. Le Guin

Душа

Душа - Aleksandrina Zhelezova Full review/Пълно ревю - click :)

Следпрочитно:
Наистина приятна изненада! Особено имайки предвид известните предразсъдъци, с които пристъпих към книгата. В края на първия том се чудех повече дали не би било добре Дара да инвестира в кранче към бедрената си артерия, отколкото за съдбата ѝ. Още от началото на книгата обаче тук действието ме въвлече. Колкото „Кръв“ ми беше бавна и протяжна, толкова „Душа“ е стремглава и препълнена със събития – чак първата книга в един момент изглежда само като прелюдия към случващото се тук, и на човек му се приисква нещата да бяха малко по-уравновесени. Това предполагам се дължи донякъде и на разликата в обема -“Кръв“ е с около 60 страници по-дълга.
Почти във всяка глава има разкрития, от повечето от които останах наистина доволна. Абсолютно всички герои, представени в първата книга, взимат участие тук, и то дейно – а освен тях и още няколко новопоявили се в това томче. Пътищата им се преплитат непрекъснато, решенията, които взимат, променят съдбите им. Вече наистина това са герои, които представляват интерес, герои, заради които си струва да четеш по-нататък.
За мое съжаление се потвърди, че това не е стилът, при който изпитвам удоволствие, докато чета - макар че от моята гледна точка имаше подобрение.. Имаше някои моменти, които наистина ми харесаха – диалозите ми допаднаха повече, отколкото тези в първата книга;имаше намеци за хумор(който болезнено ми липсваше) сравнението за измеренията с топ листи беше добро и уместно, а някои епизоди - особено с Крис – ми станаха любими. На първо място – епизодът с кафето (ооой, добро демонче, мило демонче, носи кафееее ^____^ ), после – надразнен Крис издевателства над мотора и размахва чорап пред лицето на Сам. За протокола – поне засега той не ми е от любимите герои, но моментите с него определено бяха най-добри. Плюс пилето (на) жар.
Разкритието за миналото на Лилит също беше интересно (особено това за зестрата ми хареса), но фактът, че буквално беше повторено два пъти дума по дума на различни места в книгата уби удоволствието. Пък и постоянните вметки в скоби по-скоро ме подразниха, а структурираните по този начин моменти:
„Отчаяние.
Отчаяние.
Отчаяние“

или

„ЗЛОБА!
ЯД!
ЯРОСТ!
Но мълчеше...
...и стискаше зъби.“

те по скоро ме караха да врътвам очни ябълки към тавана, отколкото да почувствам напрежението и емоцията на дадена ситуация. А употребата на "снага", "нозе", "порцеланова кожа", "чиста душа" и подобни до известна степен мога да толерирам, но в един миг и те водят до гореспоменатото таваносъзерцание. Е , въпрос на вкус, казало котето...
Но дори и по този параграф „Душа“ надмина предшественичката си.
В края на книгата всички карти са свалени, тайните са разкрити; всички играчи са ясни, но последните ходове още не са разиграни. Някои неща си останаха недоизказани, макар че имаше хинтчета за тях. (оуу, да не би Еви да е хванал еднопосочен надолу? Честно, ако бях ангел и имах колега на име Евиан, нямаше да спра с подмятанията какъв се пада на Ева).
А аз пък в крайна сметка преминах от отбора на хората, които не щат да се занимават повече с тази поредица към този на любопитните да разберат какво става по-нататък, не ме срам да си призная. Надявам се положителната (поне от моя гледна точка) градация да продължи и третият том да не ме разочарова, защото към него ще пристъпя с високи очаквания.
„Душа“ има от мен оценка ~ 3.60 , но с чиста съвест закръглям на 4 от 5 звездички. Своята роля изиграха елементът изненада, както и това, че все пак "Кръв" я лиших от няколко стотни.