25 Following
topcho

topcho

Currently reading

Doctor Who: Shada
'Douglas Adams', 'Gareth Roberts'
Песента на вдовеца (Трес Навар, #2)
Rick Riordan
The Secret Hour
Scott Westerfeld
Младенец и чёрт
Boris Akunin
Усмивка в полунощ
Сибин Майналовски
Нобелистът
Elena Alexieva
Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче
Никола Райков
Prophecies Awakening
Peter Koevari
Admission of Guilt
T.V. LoCicero
Землемория (Цикълът за Землемория, #1-4)
Ursula K. Le Guin

Тънката граница

Тънката граница - Аня Сноу, Скарлет Уайт Full review/Цялото ревю:click, click

Историята:
"Тънката граница" ни прави част от една вълча глутница. Крис е алфата, която, с цената на много кръв пролята по снега, прави не една глутница част от своята. Но под жаждата му за власт, желанието му да подчинява, се таи мъст, а под нея.... още нещо... Катрин е трофей, но в смирено наведените ѝ очи, за да спаси близките си, се крие неподчинение и гордост, а под тях... какво ли? Границата между всичко е понякога толкова тънка.

Следпрочитно:
Ще започна с "Границата". Тя може да мине с подзаглавие "Стокхолмски синдром". Да, знам, че е грешно, но все пак, има нещо романтично в това. Да му се не види, едно от любимите ми филмчета е по темата. (Да, познахте, "Красавицата и звярът")

Тук в центъра на историята са Крис и Катрин и тяхната доста бурна връзка, и като втора сюжетна линия е доста по-нежната любов на сестрата на Катрин и Бетата на глутницата. Крис (в ролята на Дзверът) е големият готин гадняр, но трябва да отбележа, че по-голямата част от повествованието се държи по начин, заради който бих го определила като свиня, ако не беше уважението ми към Пумба и роднините му. В тази история ми хареса по-силно застъпения свръхестествен елемент (въпреки че май това е единствената върколашка книга, която съм чела, и все още идея нямам какво е мястото на Омегата), поддържащата любовна линия (topcho likes sweet romance awww~~), самата Омега (жалко, че за нея нямаше повече), както и разбира се някои моменти между главните, особено откъм последните части. Това, което не ми хареса, е пряко свързано с малкия обем на новелетката. От една страна, загатната е доста по-голяма и обемна картина, която можеше да се развие още (причините за отношенията между героите и т.н.). От друга, както отбелязах, главният герой прекарва по-голямата част от времето предизвиквайки смесени чувства, но повечето от тях включващи желанието за близка среща на тиган с някои негови части. Затова и промяната на отношението на Катрин към него ми дойде малко рязко и неочаквано. Не бих отказала още няколко глави със събития, които да направят прехода по-плавен.

В крайна сметка обаче хепи енд има, и то по всички линии, а понякога това е достатъчно, за да затворя книгата доволна. Лошите са наказани, добрите получават според заслугите си, смейте ми се, ако щете, но просто си се къдря от кеф, когато всичко свърши добре. И толкоз.