25 Following
topcho

topcho

Currently reading

Doctor Who: Shada
'Douglas Adams', 'Gareth Roberts'
Песента на вдовеца (Трес Навар, #2)
Rick Riordan
The Secret Hour
Scott Westerfeld
Младенец и чёрт
Boris Akunin
Усмивка в полунощ
Сибин Майналовски
Нобелистът
Elena Alexieva
Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче
Никола Райков
Prophecies Awakening
Peter Koevari
Admission of Guilt
T.V. LoCicero
Землемория (Цикълът за Землемория, #1-4)
Ursula K. Le Guin

Тайната на оранжевата котка: 10 автори от 10 страни разказват една история

Тайната на оранжевата котка: 10 автори от 10 страни разказват една история - З.К. Слаби (ЧССР); Йошитомо Имае (Япония); Пиер Гамара (Фр Full review/Цялото ревю - click, click :)

Следпрочитно:
Наистина се е получила странна и интересна книжка, което си е просто неизбежно предвид факта, че толкова хора са се трудили над нея. Първата ми мисъл, когато я видях, бе : "Ретро РПГ!" - почти. Не са се разпределяли по роли, но все пак схванахте асоциацията.
Пътешествието е започнато от Слаби от Чехословакия, който въвежда главните герои - момченцето Давид и картините на госпожа Клерхен, Детектива и, разбира се, Оранжевата котка. Тази първа глава някак ми напомни на на Ерих Кестнер, и особено на фантасмагориите му от типа на "Това се случи на 35 май". След тази глава, която поставя основите, следващите автори сякаш си поставят за цел да заплитат и оплитат историята по всевъзможни начини. Оранжевата котка, за която имах нагласата да е душка, в тези страници се оказва страховит звяр незнаен, а вещицата е зла - хей, само за мен ли това е изненада? Някои неща ме спечелиха, като всичките светове зад рамките, но и от доста останах недоволна - ама ако тръгна да изброявам, спойлерите ще прелеят от екрана.
Някъде след главата на Големия Съдебен Процес, авторите, които поемат щафетата започват да се осъзнават, че тази история рано или късно ще трябва да завърши някак, и започват да оправят бъркотиите и да изясняват тайните, заложени от предшествениците им. От този момент интересът ми започна главоломно да се покачва, заслуга за което определено имаше образа на Доктора, помощникът на Детектива. Докато в първите глави беше представен стереотипно, като вярното, но не особено прозорливо другарче на великия детектив, то в тези глави Доктора действаше самостоятелно и се справяше прекрасно. Малко по-малко започна реабилитацията на котката, намирането на дъщерята на принцесата и в последните глави, с появата на един герой, който си мислех, че са забравили тотално, бе разкрита и тайната на бялото листче - за да се оформи един финал, от който останах изключително доволна.

Изобщо цялата тази тънка книжка ми се стори издържана в стила на любими мои детски автори като гореспоменатия Ерих Кестнер, Джани Родари, Едуард Успенски и Роалд Дал. Те всичките са доста различни, но ги обединява факта, че в техните истории и най-абсурдните събития са съвсем в реда на нещата - най-много да повдигнеш рамене, когато оранжев котак изскочи от рамката си, и толкоз. (Между другото, тукашната оранжева котка според мен много би се харесала с тебеширения червен котарак от "Джелсомино в страната на лъжците"). Историята обаче не се е получила съвсем идеална. Въпреки усилията на авторите, някои факти и сюжетни линии, загатнати в началото, останаха да си висят. Ноо, като цяло останах приятно изненадана от начина, по който завъртяха нещата към края. Книжката беше лека и си я изчетох на един дъх.