25 Following
topcho

topcho

Currently reading

Doctor Who: Shada
'Douglas Adams', 'Gareth Roberts'
Песента на вдовеца (Трес Навар, #2)
Rick Riordan
The Secret Hour
Scott Westerfeld
Младенец и чёрт
Boris Akunin
Усмивка в полунощ
Сибин Майналовски
Нобелистът
Elena Alexieva
Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче
Никола Райков
Prophecies Awakening
Peter Koevari
Admission of Guilt
T.V. LoCicero
Землемория (Цикълът за Землемория, #1-4)
Ursula K. Le Guin

It

It - Stephen King Full review/Пълно ревю - Bla bla bla

аз съм с доста смесени чувства относно тази книга. Наистина ми се искаше да я харесам, да си променя на 180 градуса мнението за СК и да се окаже, че книгите, които ме бяха поразочаровали, са просто изключения в богатото му творчество. Всъщност, много неща си ми харесаха. Самата история. Много ми хареса. Героите. Всичките добре изградени. Няма как да не хареса човек загубеняците, всичките. Стисках им палци през цялото време и си повтарях мантрата "щастлив край, щастлив край!". Ужасът. Самото "то" и различните му физически прояви си бяха естествено страшни, но това настрана, последиците от самото му влияние над жителите на Дери и способността му да извади наяве най-лошото, най-жестокото, най-безсърдечното, най-безчувственото у тях. И като си помисли човек, че от самото начало е имало някакви наченки на това вътре у тях, му става още по-страшно. Кинг си е майстор да опише ужаса и злото, в това грешка няма.
"То" е обемничка история със своите 1000 + страници, но въпреки всичко, не усетих нещо като излишно.
И все пак, тази книга не можа да ме хване. Защо, и аз не знам.Не ми харесва стилът на Стивън Кинг и това е. Съдете ме ако искате, и кажете, че той е страхотен и умел разказвач. Не се и съмнявам в последното де. Но си запазвам правото на собствено мнение, или по-точно в случая, чувство. Както и за специални поводи си запазвам правото да харесвам пълни лиготии и боклуци, дори и с пълното съзнание, че са такива, а да отхвърлям други.
А на всички фенове на Кинг искам да кажа, че ви завиждам, защото ако човек би успял да се потопи напълно в атмосферата на този разказ, би било наистина незабравимо преживяване. И много по-плашещо. Бррр.

~~~
I have a very, very mixed feelings about this novel. It's most def the best from what I read from SK till know. I liked the story itself, I really did. All of the characters have real depth. I grew fond of the kids, and cheered up for them, I had my fingers crossed and wishing "happy ending, happy ending". The horror element was really good. It and its physical manifestations left aside, I think one of the scariest things was the influence It had over the people in Derry, the ability to take out the ugliest, cruelest, most terrifing parts of the human nature, and the worse is when you think, even if It made it grow and show, it was still somewhere inside to begin with.
It's a long novel, 1000 + pages, but I don't think something could have been spared. Every piece of the story is in its rightfull place.
And yet. This book couldn't quite have me. Why? I'm not so sure. I tried not to think at all of my previous reads of SK while reading this. Granted, I didn't like that much some details of the story line, but that's not it.
I guess I just don't like King's style. Judge me if you want, tell me he's a great teller as I've read in countless reviews. I keep myself the right of personal opinion, or rather feeling. What part of the style I dislike? No idea.
Overall I rather enjoyed this book. It returned some of the faith that I might like other of his works. In the future I will most def check some more of his books, but with the premise that I'll be doing it out of interest in the story mostly. And I don't see myself rereading.
To all the SK lovers, I should say: I kinda envy you. It was really a great story and if you're able to sink in it, it'd be an awesome experience.