25 Following
topcho

topcho

Currently reading

Doctor Who: Shada
'Douglas Adams', 'Gareth Roberts'
Песента на вдовеца (Трес Навар, #2)
Rick Riordan
The Secret Hour
Scott Westerfeld
Младенец и чёрт
Boris Akunin
Усмивка в полунощ
Сибин Майналовски
Нобелистът
Elena Alexieva
Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче
Никола Райков
Prophecies Awakening
Peter Koevari
Admission of Guilt
T.V. LoCicero
Землемория (Цикълът за Землемория, #1-4)
Ursula K. Le Guin

Amarse Con los Ojos Abiertos = To Love with Eyes Wide Open

Amarse Con los Ojos Abiertos = To Love with Eyes Wide Open - Jorge Bucay Full review/Пълно ревю - Bls bla bla books


Начинът на представянето на книгата наистина е интересен, но в крайна сметка ето какво се получава: идеята на авторите е представена почти изцяло в писмата - най-вече на Лаура, после и на Роберто, с единично включване от Фреди. Това, което се случва извън кореспонденцията, служи за пример на написаното и това доста ме подразни. Така и не можах да приема Роберто като истински персонаж. Той беше чисто и просто само един пример, без никакъв истински характер, без дълбочина, в действията му трудно намирах логика, реакциите му намирах за неестествени, беше като някакъв двумерен образ. Роберто има някакъв проблем - хоп, по магически начин в пощата му се оказва писъмце, което разглежда точно тази тема и му идва като манна небесна. Към всичко, получено в пощата той се отнася със сляпо доверие, предишната му пълна неосведоменост звучи абсурдно (така де, в коя дупка е живял заровен досега?), а внезапното му пълно отдаване на темата - дори още повече. При условие, че не мога да приема Роберто като истински човек, как да приема теориите и решенията, които авторите предлагат? В последната трета на книгата местата се обръщат и вече виждаме Лаура да чете писмата на Роберто. Тя беше малко по-пълнокръвен образ, но определено недостатъчно.
Никога не съм обичала да се дава някакво заключение наготово. Винаги ми се е струвало много по-въздействащо да извървиш с някой герой пътя, по който той сам осъзнава какво се случва, да страдаме и да съпреживяваме с него, и да се отнеме това от читателя си е направо болезнено.
~~~~

the way the book is build is indeed curious. But - it tries to be at the same time a novel with a story, and popular psychology self help book. And in my opinion, fails in both. The explanations, and ideas. while maybe correct to some point, aren't told in the best possible way. Too much repetition, words and sentenses that at first sound good, but are rather empty at second glance. I was tempted all the time to skip things.
While the correspondance idea is good, it ended working against the book - at least for me. All that the authors wanted to share with the public, is in the unorganized thoughts in the letters, and the lives of the characters - Laura and Roberto, is just there to serve as an example. First, I hate when answers are just given. It's like robbing the reader of the journey with the hero of the book where he finds the answers in the end. And Roberto really serves as example and nothing more. I couldn't even think of him like a real person. He was like... 2D. Whenever Roberto had a problem, like a miracle he finds a way to fix it in Laura's letter. His initial absolute lack of knowledge on the matter was unreal, as well as his sudden change of heart, and his reactions were illogical. In the last third of the book, it is Laura we see, reading Roberto's letters. She has a bit more life, but still not even close.
They weren't real. And they can' t make me believe in this, how am I suppose to take their word and believe in the answers of problems they're giving?